Инсталация с комин
Свързването на печката към комина става с метални димоотводни тръби (кюнци), които се явяват и допълнителен топлообменник. Общата допустима дължина и броя на завоите (колената) зависят от комбинираната тяга на печката и комина.
Основните съображения при инсталиране:
– Пожаробезопастност;
– Максималното оползотворяване на топлината;
– Практичното и естетично разполагане на димоходните тръби.
За да разберем как работи една печка е нужно да знаем, поне в основни линии, какво представлява горенето и огънят. Това добре познато явление, макар просто на пръв поглед, е съвкупност от множество процеси, за чието пълно описание са нужни сериозни познания.
Не целим да постигнем научна и техническа прецизност, а само малко да осветим въпроса за огъня. За простота ще разгледаме горенето на дърво. От какво се състои дървото, сухото и мъртво дърво, в качеството му на горивен материал?
Дървото, като всяка материална субстанция, е изградено от атоми, организирани в молекули, които от своя страна изграждат клетки, образуващи различни тъкани. Около 40-45% от дървесината се състои от целулоза, 23–32% – хемицелулоза, от 15 до 25% -лигнин и няколко процента вода и разнообразие от вещества, които за краткост и простота ще наречем „други“.
Инсталация с термо маса
Характерното при инсталации с термо маса е дългият хоризонтален пробег на димоходните тръби. Важното тук е да се оставят места за почистване на тръбите от пепел. Забележете говорим за пепел, а не нагар. Пепел, която се носи от пътуващите газове и се утаява в хоризонталните участъци на тръбите.
При инсталациите с термо маса се набляга повече на дългите хоризонтални участъци и трябва да се внимава с броя на колената. Най-добре е да се минимизира тяхното използване и когато инсталацията е завършена да се направи пробен запуск.
Свръзките на кюнците трябва да бъдат херметични. Може да се използва алуминиево тиксо или термоустойчив силикон. Върху изградената система от кюнци се изгражда зидана пейка. Може да се направи и дървена пейка запълнена с речни камъни.
Палене на огън
Паленето на огън може да се окаже не малко предизвикателство, особено за хора без опит. Тук ще се ограничим до основни положения при запалване на ракетна печка.
Изисквания към горивото
Горивото е най-същественият елемент при запалването и поддържането на огъня. За предпочитене е запалването на печката да се прави със сух и наситнен материал.
Интензивността на горене се управлява като се променя размера и броя на горящите дърва. Например ако искаме силно горене ще сложим повече на брой и по-тънки дърва. Ако искаме да поддържаме слабо горене ще сложим няколко по-дебели дърва (обикновено две). Добре е да има минимум две горящи дървета, когато е едно има тенденция да угасва.
Еко брикетите са изключително подходящо гориво за ракетната печка и с тях можете да получите най-продължително горене. При модела Гамера се препоръчват брикети с дупка, докато при Класик се препоръчват плътни.
Ракетен/работен режим
В бележката за огъня публикувана тук е пояснено какво представлява ракетният режим. Също тук са описани особеностите и влиянието на комините. Сега само ще поясним, че ракетната печка влиза в работен режим 15 до 30 мин след запалване в зависимост от интензивността на горене. Това може, да се нарече начален ракетен режим, при него само първата част от централния комин е добре нагрята. След още известно време (около час – час и половина) целият вътрешен комин се нагрява и печката достига пълен работен режим, който се отличава с по-бавното горене на дървата.
Конденз
Много неприятно явление е кондензирането на водни пари по вътрешната повърхност на кюнците. От тях започва да тече кафява течност която цапа и мирише. Конденза възниква, когато горим мокри или много влажни материали в комбинация с хладни кюнци. Принципно е възможно да се гори влажен материал, но за целта печката трябва да се запали и да погори със сухи дърва, докато се нагреят добре кюнците така, че да се възпрепятства кондензацията. Образуването на конденз през цялото време на работа на печката е знак, че имаме недостатъчно тяга в комина или твърде дългата/сложна система от кюнци.
Почистване и поддръжка
Препоръчително е ежедневно да се премахва пепелта от камерата. За целта може да се използва малко ръженче или дървена бъркалка. Когато печката се пали често и за кратко се натрупва повече пепел. Когато гори продължително, при правилна експлоатация може да остане много малко пепел и да не се чисти преди следващото палене.
На дъното на печката – вътре в металния корпус – с времето се натрупва фина пепел. Добре е да се отстранява поне веднъж годишно (в края на отоплителния сезон). Това става през отвора за свързване на кюнците. Част от тази пепел нахлува и в кюнците и се утаява. Те също трябва да се почистват поне веднъж годишно. Продават се фабрични кюнци тип колена, които имат оставено пространство за улавяне на пепелта.
Не се препоръчва претоварване на печката. Когато усилваме огъня до краен предел вече не може да се говори за икономия, а освен това може да възникнат деформации в горната плоча. Деформацията не е опасна, но става неудобно поставянето на съдове. При оптимална работа температурата на повърхността на горната плоча не трябва да надвишава 450 градуса целзий. Лесно може да се претовари ракетната печката ако поставяме силно калорично гориво – сухи дърва, въглища, екобрикети дълбоко в хоризонталната част на камерата. Този вариант на зареждане на ракетната печка се използва само за разпалване при намалена тяга в следствие промени в атмосферните условия. Използва се и в края на горенето когато имаме останало гориво, но искаме да обезопасим огъня, тогава просто полагаме останалите дърва легнали на дъното на камерата и притваряме с капака.
